E-sense’tial topics

По повод поста на Мариян и в духа на предишния ми пост, реших да споделя последната “шега”, която ми изигра моята котка.

Заради ето това дребно, “невинно” същество:

, за малко не получих инфаркт.

Историята се случи преди няколко дни. Точно се приготвях да излизам, вземам си чантата и викам Бижу (да, онова на снимката), за да обезопася хола в мое отсъствие. Нищо. Отивам в кухнята, произвеждам магическия звук на отварящ се хладилник и чакам с ехидна усмивка, защото всеки път ми се връзва. Нищо. Тук вече сериозно се притесних. Ходих, гледах, виках, търсих… Нищо.

Тъй като закъснявах вече, реших, че този път ще рискувам да я оставя да броди из хола при отсъствието на какъвто и да било контрол. Тръгвам към входната врата и какво виждам … оставена отворена.

Затворих вратата на хола (по навик или не) и оставих външната отворена, да не би Бижу да се върне и да не може да влезе. Започнах да търча нагоре-надолу по етажите, имитирайки половината фауна (минимум). Живущите в блока, като всички средностатитически съседи, имат стълбището за общетвен склад-сметище, където според тях могат да трупат всякакви неща, които биха им се пречкали у тях. Разбирайте МНОГО места, където може да се дене едно коте.

След многократни обиколки на блока, останала почти без дъх, слязох долу и повторих процедурта. Общо взето картинката беше следната:

Едно момиче, изпаднало в истерия, търчи на токчета и с чантичка в ръка, гледа под колите и издава странни звуци. Всички наоколо я следят любопитно в недоумение.

Когато повторих няколко пъти цикъла - претърсване на блока, апартамента, паркинга и тревните площи пред сградата - тотално се отчаях и вече едва сдържах сълзите си.

Седнах на пейката пред входа на блога, извадих телефона и се обадих на Него. Той изхвърча от работа, пребори задръстването и за 15 минути беше при мен. През това време сложих тъмните очила и заподсмърчах.  Върхът на сладоледа беше, когато една жена дойде и ме пита какво има. Е тогава вече не ми издържаха нервите и изпод очилата започна да тече като из ведро. Каза ми, че наоколо се подвизавала някаква бездомна котка с пет котенца?! Аз -  . Каза ми, че моята ще се върне. Тръгна си.

Той дойде. Оставих го да пази на вратата, да не би Бижу да е някъде във входа и да излезе. Аз се качих да претърся отново апартамента. Абсолютно убедена, че я няма там, влязох в хола. Отидох на терасата, огледах стаята и тръгнах да излизам. За минута спрях. Обърнах се и видях следната картинка:

Обадих му се, че съм я намерила горе, той дойде. Аз я гушнах и половин час я стисках. Котето не знаеше какво става. 

Добре, че по някаква причина затворих вратата на хола, защото докато търчах някъде да я търся, можеше да си излезе през отворената входна врата като цар.

Ето още няколко нейни снимки: